Философски Основи и История на Свободната Рамка
Корените на Революцията: Сюрреализъм и Войната
Сюрреализмът навлиза в Европа през 1924 г. с издаването на списанието "Сюрреалистична революция". Според основателя на течението, френския писател Андре Бретон, сюрреализмът цели да открие "реалното функциониране на мисълта".
Основният аргумент на сюрреалистите е, че съвременното общество е сковало свободата на индивида, ограничавайки проявата на дълбоката му същност и разрушавайки съзидателната му сила. Салвадор Дали е един от гениалните художници на сюрреализма.
За самия себе си той казва: "Всяка сутрин, когато се будя аз вкусвам най – голямата сладост на този свят: да бъдеш Салвадор Дали…" Той до края на своето творчество остава най-верният, единствени истински сюрреалист.
За мен Дали е интересен не само с картините си, но и с още нещо много важно. През 1936 г. той рисува два портрета – на Гала и Дали, като рамките на картините са направени по контурите на торсовете. По негови думи, той ги е създал по подобие на силуетите на двете фигури в картината на Миле "Вечерня".
Според мен, това е първият опит да се наруши хегемонията на симетричния тип рамка. Но само толкова, защото Дали спира дотук. По-нататък рамката въобще не е обект на неговите творчески идеи.
Примери от Художествените Картини
Картина от Живко Иванов - Пример за свободна рамка
Картина от Живко Иванов - Асиметрична форма
Картина от Йордан Петров - Експериментална рамка
Вододелът на XX Век: Абстракция и Поп-Арт
Втората световна война се превръща в своеобразен вододел в изкуството, изменяйки почти изцяло ценностната система на хората. Ужасните спомени от войната дават повод на творците да търсят нови измерения в своите творби. Настъпва тържеството на Абстракцията.
През 1950 г. Джаксън Полак прави своето "action painting", като разлива кофи с боя и я разпръсква с пръчки или ходи по платното. Това е първото модерно направление, родено в САЩ и пренесено после в Европа.
По това време Ню Йорк става новият световен център на изкуството. През 50-те години отваря врати Музеят Гугенхайм, сътворен от авангардния архитект Франк Лойд Райт. Това е една от първите абстрактни сгради, които по-късно оказват силно влияние върху бъдещите архитекти. Следват филиали на музея в Лас Вегас и Билбао, които са не по-малко впечатляващи със своята свободна асиметрия и красота.
Малко по-късно, през 60-те години на XX век, се заражда ПОП – АРТ течението, фокусирано върху обектите на модерния свят и на т.нар. "потребителско общество". Типичен представител в САЩ е Анди Уорхол, а в Англия – Франсис Бейкън.
Дори в тези нови течения, въпреки използването на различни материали и начини на изобразяване, никой отново не обръща внимание на добрата стара рамка. Тя, като по някакъв неписан закон, отново присъства в платната в стария си вид. Това важи с пълна сила и за последните прояви на Постмодернизма през 80-те години, при който има връщане към старите форми и техники.
Заключение: Забравеният Елемент
Направих тази кратка ретроспекция на теченията в изкуството от началото на ХХ век с една-единствена цел: за да покажа как в продължение на цял един век никой не е разработвал темата за формата на рамката, която е завършващ елемент на всяка една картина.
Никой не е преценил, че изкуството има нужда от това, просто защото художниците рисуват. За тях това е главното, това е смисълът на работата им: да нарисуват платното. Рамката е второстепенна и понякога не е от значение. Затова често може и без рамка да се представи една картина!
Виждал съм много изложби с картини без рамки. Дори веднъж се запитах: Кое е първичното? Платното с картината естествено, защото то е определящо, в него е душата на твореца. А рамката е само завършващият елемент – понякога украса, но понякога е просто граничната линия, отделяща платното от останалия свят.
Ето защо, когато разработвам своята теория за формата на рамката, аз всъщност имам предвид формата на платното и съвсем простичко го определям като ОСВОБОДЕНО!
Към Новото Изкуство
Съвременното изкуство заслужава свободата да се изрази в пълнота - не само чрез съдържанието на картината, но и чрез формата, която я обгражда. Асиметричната рамка е не отричане на традицията, а нейно обогатяване.
Тя предлага на художника възможността да разшири творческото си пространство отвъд границите на правоъгълника и да даде на своето произведение истински уникален живот.