Асиметричната "Свободна" Рамка – Нов Прозорец Към Света на Изкуството
Вместо Предговор
Още през XX век се наложи едно по-нестандартно, дори бих казал напълно свободно отношение на твореца към изкуството, както и към архитектурата и модата. Разчупването на всякакви догми се превърна не само в модна тенденция, но и в житейска философия за много съвременни артисти.
Смятам, че абсолютният перфекционизъм и рационалност на Ренесанса, неразривно свързан със символиката на симетрията, взриви чувствата и емоционалността на много съвременни творци. Това ги тласна към една нова реалност, подчинена единствено на личната свободна изява – без ограничения. Тази тенденция е валидна за всички видове изкуство.
Новите архитектурни решения доказват тази тенденция за взривяване на старите представи за хармония. Примери за това са: музеят за модерно изкуство на фондация „Гугенхайм" в Ню Йорк, завършен през 1959 г. от прочутия тогава архитект Франк Лойд Райт, както и последвалите подобни музеи в Билбао и Лас Вегас. Прекрасната визия на Операта в Сидни също е доказателство за това. Да погледнем и шедьоврите на великия Гауди – колко красота и еротика има в неговите архитектурни концепции.
А модата... бих казал, че тя винаги е една крачка пред другите изкуства, що се отнася до асиметричните пропорции и елементи в моделите. Там има просто прелестни образци. Да не забравяме и дизайнерските бюра с техните радикални идеи за асиметрични предмети за бита.
Но както знаем: "Всичко ново е забравено старо!". Още през 1904 г. Пол Сезан апелира към младите художници за едно ново геометрично виждане на света:
"Изобразявайте природата посредством цилиндъра, конуса!"
През 1907 г. Пабло Пикасо рисува "Госпожиците от Авиньон" и поставя началото на кубизма. Формите на тялото са разбити и деформирани, а след това са сглобени така, че да се виждат от всички страни едновременно. Пикасо разбива тялото и формира новата асиметрична визия в картините си, но оставя непокътната рамката на своите платна – тя си остава в своя класически вид: една правилна геометрична фигура.
Годината е 1910. Василий Кандински рисува своя прочут "Абстрактен Акварел". Абстракционизмът в изкуството е факт, а Кандински, като негов идеолог и създател, написва своя трактат "За духовното в изкуството". Абстракцията е освобождаване на вътрешното Аз на художника. Неговото второ Аз отприщва лавината от чувства и ги нюансира по начин, който само той познава.
Класическата хармония, ред и симетрия, въпреки че запазва своето достойнство и присъства почти навсякъде, безмълвно отстъпва място на новите свободни идеи. Рамката е тази видима граница, която отделя картината от всичко останало около нея. Точно тази роля има и прозорецът на къщата – да я отделя от останалия свят. Може би затова и до ден днешен толкова много си приличат рамките на картините и прозорците на стаите – правоъгълници и квадрати, и в редки случаи: елипса, окръжност или някакъв правилен многостенен многоъгълник.
Това не се променя и по времето на сюрреализма, чийто най-ярък представител е великият Салвадор Дали.
Сюрреализмът цели да открие "реалното функциониране на мисълта". Според това интересно течение в изкуството, съвременното общество държи като в затвор всеки индивид, ограничава проявата на дълбоката му същност и разрушава съзидателната му сила.
Ето тази идея на сюрреализма смятам, че изцяло покрива моето схващане за ролята на съвременната симетрична рамка, разбирай контурите на платното. В много случаи тя пречи и ограничава до голяма степен образния свят на автора, облечен в светлина и цветове, без повечето творци да го осъзнават. Да, за тях е жизнено важна творческата изява на платното, да носи техния емоционален, душевен заряд. Но те не се замислят, че после ще го затворят в една красива, но банално симетрична рамка.
А може емоционалният заряд на една картина да заживее уникалния си живот в един свободен контур, направен в унисон с творческите търсения на художника! Да, много картини няма да се чувстват комфортно в свободна рамка, но аз и не твърдя, че освободеният контур на платното е за всички – категорично НЕ!
Теченията в живописта на XX и XXI век и картините, създадени от техните художници, приемани за новаторски и модерни, като кубизъм, сюрреализъм, абстракцията и Поп-Арт, както и някои други, биха се чувствали комфортно в едни нови, освободени контури и биха заживели един нов и уникален живот.
Естествено, има велики художници, дръзнали да разчупят модела на симетрията в свои картини, макар и за кратко. Един от тях е Дали, верен на своя новаторски дух. В своите две картини: "Портрет на Гала" и "Дали", нарисувани през 1927 г., той разчупва догмата на съвременната рамка и по контурите на торса прави две съвършено различни по вид и същност рамки. Но само дотам! Той спира до тук с експеримента.
Втората световна война е своеобразен вододел в ценностната система на съвременното изкуство. Всеки си задава въпроси: "Как ще творя и какво ще е моето място в новото време?". Повечето живописци и скулптори след войната са разтърсени от ужасните видения и спомени, и именно тогава настъпва тържеството на АБСТРАКЦИЯТА.
А с нея идва и реалната свобода за себеутвърждаване на творците. Зад привидния, отмерен хаос, обзел духа, се ражда една нова концепция за това кое е красиво и какъв заряд се крие в този уж привиден хаос на неизказани емоции и желания!
И този заряд, събран в една нестандартна, свободна форма, придобива своя нова уникалност и заживява свой собствен живот!
Ето за такъв тип свободна форма на картината става дума! Без повторение, без унификация – форма, взета от природата: формата на езеро, на облак, на планински връх... или на една малка, простичка локва на горската пътека! Нима някой от вас е виждал правоъгълен облак или квадратно езеро в планината? Не, защото няма и няма да има! Великият творец – Природата – е ненадминат и неповторим!
Искам само да отбележа, че тази асиметрична, свободна форма на картините в никакъв случай не отрича симетричната рамка във всичките ѝ разновидности – НЕ! Просто към голямото семейство от вече съществуващи рамки да прибавим и малката все още група на асиметричните форми, разбирай рамки!
Мисля, че от това съвременното изкуство само ще спечели!
Използвана Литература
- THE BOOK OF PICTURE FRAME - Claus Grimm, 1992, PLEASANTVILL, NY
- BILDERRAMEN. VON DER ANTIKE BIS ZUR ROMANUK - Werner Ehlich, 1979 DRESDEN
- BILD UND RAHMEN IM ALTERTUM - Werner Ehlrich, 1953 LEIPZIG
- ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО - LARUSSE
- САЛВАДОР ДАЛИ - Жил Нере
- DESIGN OF 20TH CENTURY - Charlotte and Peter Fiell